34 разтърсващи цитата от Ана Каренина – Лев Толстой

Руска класика - Ана Каренина от Лев Толстой

Кой би предположил, че любител на приключенията би се захванал с любовна история. Но Толстой просто не ми даде никакъв шанс.

Има ли човек, който е чел книгата и да не се е влюбил в Ана Каренина? Възможно ли е да останеш безразличен към нея? С героите си Лев Толстой ме прекара през всички фази и видове любов. Нещо, което надявам се никога да не изпитам на живо. Но как успя… бях любящ съпруг, бях жена, търсеща приключения и ласка, бях любовник, бях сляпо влюбена. Бях всичко. Произведението описва вътрешния мир и неговите борби по уникален начин.

Връзките, началото и края – всичко те кара да бъде в един реален, но сложно сплетен живот, който може би никога не можеш да изживееш вън от книгата, но чрез нея си там. Четеш и мразиш, обичаш, ненавиждаш, надяваш се, прощаваш… живееш.
Сега се запознайте с моите тридест и четири любими цитата от книгата.

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.
Влезе секретарят с фамилиарна почтителност и с известно, общо за всички секретари, скромно съзнание за своето превъзходство пред началника в познаването на работите.
Жените са ос, около която се върти всичко.
Отричането на един факт не е отговор.
Не се виждаше върху нея и черната рокля с разкошни дантели; тя бе само рамка.
Без бързане и без почивка.
Щом темата е дадена, лесно е да се бродира по нея.
Никой не е доволен от състоянието си, но всеки е доволен от ума си.
Радвам се на това, което имам, и не скърбя за онова, що нямам.
Насладата не е в откриването на истината, а в търсенето й.
С наивния си поглед за живота това дете беше компасът, който им показваше до каква степен са се отклонили от онова, което те знаеха, но не им се искаше да знаят.
Понякога времето е такова, че цял месец би дал за половин рубла, а друг път за половин час не можеш да вземеш нищо.
След като си опознал само своята жена (както бе писал някой), която обичаш, опознаваш по-добре всички жени, отколкото ако си ги познавал с хиляди.
Народът е на такова ниско стъпало на материално и нравствено развитие, че очевидно трябва да противодействува на всичко, което му е чуждо.
Освен това (Левин чувствуваше, че жлъчният помешчик беше прав) като първо и неизменно условие за каквото и да било споразумение селяните поставяха това, да не им натрапват каквито и да било нови стопански методи и употребата на нови оръдия. Съгласяваха се, че плугът оре по-добре, че култиваторът работи по-бързо, но намираха хиляди причини, поради които не можеха да си служат нито с едното, нито с другото, и макар че той беше убеден, че трябва да се понижи равнището на стопанството, жал му беше да се откаже от усъвършенствуванията, ползата, от които беше така очевидна. Но въпреки всички тия трудности той постигна своето и наесен работата тръгна, или поне така му се струваше.
Едва сега той си у ясни донейде въпроса как да живее, след като пред него бе се изправил един нов неразрешим въпрос — смъртта.
Който иска резултат, допуща и средствата.
Изкуството не търпи спор и разсъждения.
Тя не само му е близка, но че сега той не знае де свършва тя и де започва той.
Скрил от премудрых и открил детям и неразумным.
Щом обичаш, обичаш целия човек такъв, какъвто е той, а не какъвто искаш да бъде.
Който иска доходи, има и грижи
Колкото повече не работеше нищо, толкова по-малко време му оставаше.
Така мъчително е да мислиш, че има един човек почти враг, с когото е тежко да се срещаш.
Ако търсиш съвършенство, никога няма да бъдеш доволен.
— Господи, помилуй, прости, помогни! — повтаряше някак неочаквано дошлите на устата му думи. И той, невярващият човек, повтаряше тия думи не само с уста. Сега, в тоя миг, той знаеше, че да се обръща към Бога, ни най-малко не му пречат не само съмненията му, но и неговата невъзможност да вярва поради разума си. Сега всичко това бе отлетяло като прах от душата му. Към кого трябва да се обръща, ако не към оня, в чиито ръце чувствуваше себе си, душата и любовта си!
Вярващият човек не може да бъде нещастен, защото не е сам.
За да се предприеме нещо в семейния живот, необходимо е да има или пълен раздор между съпрузите, или любовно съгласие.
Уважението са измислили, за да прикриват празното място, дето трябва да има любов.
Ако доброто има причина, то не е вече добро; ако има последица — наградата, също не е добро.
Какъв щях да бъда и как щях да прекарам живота си, ако нямах тия вярвания, ако не съм знаел, че трябва да живея за Бога, а не за своите нужди? Щях да грабя, да лъжа, да убивам. За мене нямаше да съществува нищо от онова, което съставя главните радости на живота ми.
Разумът не е могъл да открие да обичаме другите, защото това е неразумно.
Вие смятате, че войната е необходима? Прекрасно. Който проповядва война — в специален, преден легион, и да върви на бой, в атака, преди всички!

Тагове: Ана Каренина, вяра, изневяра, Лев Толстой, руска класика, цитати

Още интересни статии и цитати: