33 удивителни цитата от Под игото – Иван Вазов

В „Под игото“ светът на робството е сцена, на която дори най-тихите и уязвими герои оставят дълбоки следи. Колчо Слепеца и Мунчо са двата мои символа на непримиримия човешки дух, всеки от тях по свой уникален начин.
Колчо, лишен от зрение, но изпълнен с прозорливост, разказва с хармониката си историите на един народ, чийто глас е заглушен. Любимата ми песен за метоха звучи така в унисон с моя характер – да кажеш тежките за казване неща със смях. Четеш и се възхищаваш как Бог, макар и взел зрението, му е дарил сърце, което удивлява със своята дълбочина и преданост.
Мунчо, обратното, не се крие в мълчание. Неговите действия и думи са хаотичен вик за правда – често неразбран, но невъзможен за пренебрегване. Той е олицетворение на сляпата преданост и смелостта, която прелива, когато страхът и несправедливостта достигнат своя апогей. Мунчо беше единственият, който се осмели да протестира – истинският бунтовник.
Сред тези герои, Вазов успя да ме вкара дълбоки размисли за народопсихологията и човешкото поведение. „Епохата на робството беше изработила унизителната за човечеството поговорка: „Преклонена глава сабя не сече.“ Тези думи, макар и родени в тъмни времена, се използват и днес – понякога дори в своята „чиста форма“, без отразяване на позицията на автора, който ги нарича унизителни. Това ме кара да се замисля колко често в съвремието съзнателно или не, приемаме безропотното подчинение като средство за оцеляване. Да свеждаме глава е лесният път, но е ли той пътят на достойнството? Вазов ми напомни, че подобни мисли са наследство от робския дух – дух, който трябва да бъде преодолян.
Друга мисъл, която отразява вечния човешки характер, е: „Нещастията на другите необходимо събуждат в дребните души три чувства: първо — удивление; второ — вътрешно задоволство, че бедата не е на твоя глава; и трето — скрито злорадство.“ Колко точно Вазов описва базовия характер на човешкото същество! Без значение от епохата, винаги ще се намери един Киряк Стевчов – готов да се възползва от чуждото страдание или да го наблюдава със скрита радост. Тази черта е не само исторически белег, но и огледало на днешното общество, където същата дребнавост често се спотайва и крие.
И да, моите любимци Колчо и Мунчо са като два различни пътя към свободата – единият е тихата съпротива, другият – бурята, която разтърсва всичко. Те напомнят, че свободата не идва само с битки, а и с неподчинение, вяра, любов, преданост и необуздана решимост да се живее в истина.
- „Той откриваше всеки път нови прелестни черти в душата на тая мома и една прекрасна заран той се събуди влюбен в нея.“
- „Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае.“
- „Той вярваше в науката, както вярваше в Бога, без разсъждение.“
- „В бурята природата достига мотивите на най-високата поезия.“
- „Нещастията на другите необходимо събуждат в дребните души три чувства: първо — удивление; второ — вътрешно задоволство, че бедата не е на твоя глава; и трето — скрито злорадство.“
- „Сълзите облекчават даже и безнадеждните горести.“
- „Светлата искра в човешката душа винаги е готова да светне под удара на страданието, стига да я има там.“
- „Те са цветя, поникнали под покрив: невесели и без дъх. Пропуснете въз тях една великодушна струя светлина и техният скрит аромат умирисва въздуха.“
- „Един безизходно пропаднал човек често свършва с един куршум в черепа си или в клупа на едно въже. Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива; той яде, пие и прави деца.“
- „Юначеството от всичките добродетели най-силно обайва простия народ.“
- „Тежко е, тежко е, даскале, вашето деяние на земята; но то е славно и похвално, защото сам Бог ви е вразумил да слугувате на народа.“
- „Името е нищо, но човек, като е честен, тогава и името е красно.“
- „Кавалът е арфата на българските планини и полета!“
- „Язък за момчето, че изгори момичето.“
- „Епохата на робството беше изработила унизителната за човечеството поговорка: „Преклонена глава сабя не сече.“
- „И най-лютите нравствени страдания отслабват от самата си напрегнатост.“
- „Душата може, наистина, да възбужда деятелността на тялото, но нейната работа е само да възбужда и прилага силата, а не да я създава.“
- „Тайна не може да се запази, щом я знаят повече от двама.“
- „Тая дълбоко религиозна и проста душа се пазеше да се не възгорди от добрините, що правеше; тя се боеше от лъстивия шум на света, за който жадно ламти суетният фарисей; той правеше добро, по съвета на спасителя: каквото прави едната ръка, да го не знае другата.“
- „Защото те обичам безпределно, мило дете, защото ти владееш моето сърце… то е твое… но животът ми, о, той принадлежи на България…“
- „Лудите, лудите — те да са живи!“
- „В граматиката на любовта няма въпросителни знакове.“
- „Видът на смъртта поумирява неодолимо всяко вълнение на душата, свързано със земните интереси.“
- „Грижите, пламенните привързаности, страстите, въжделенията на живота побледняват и стават призрачни и смешни пред хоризонта на вечността…“
- „Там, дето е влязла смъртта, ключалката пада от вратата; големи и малки, приятели и врагове са еднакво добре дошли пред прага на вечността…“
- „Страхът прави жестоко сърцето, той е най-висшата и безобразна форма на егоизма.“
- „Априлското въстание беше недоносче, зачнато под упоението на най-пламенна любов и задушено от майка си в ужаса на раждането.“
- „Човешката природа е такава, уви… Бедите по-лесно се пренасят, когато знаем, че и другите теглят от тях, па били и приятели, и свои.“
- „Не знам дали Хамлет би се вшутявал тъй остроумно с черепите, нощя, и сам в едно гробище!“
- „Априлската катастрофа не беше толкова страшна в баташките си кланета, колкото в позора на паденията…“
- „Великата любов има само едно велико мерило: самопожертвуванието.“
- „Тя е героиня в любовта си, докторе, и целия свят не давам за нейното сърце…“
- „Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.“

© 2023 Асен Топалов. Всички права запазени..
Общи условия | Политика на поверителност | Карта на сайта