25 цитата от 1984 – Джордж Оруел
Исках да мине поне седмица преди да започна да пиша за книгата. Няма да скрия, че беше една от тежките книги, които съм чел. Ако „Престъпление и наказание“ считах трудна за преглъщане, то тази я изоставях на два пъти. 1984 се оказа тежка по една проста причина – беше като каталог, пътеводител на днешното управление.
Една дума пробождаше през цялото време всичко в мен – двумисъл – „…способността да се придържаш едновременно към две противоположни убеждения и да ги приемаш и двете.“, при това искрено. Оглеждам се в политическата, бизнес и морална обстановка и виждам тази дума как живее. Има си собствен бит и се използва в пълен капацитет.
С навлизането на технологиите се е случило това, за което пише Оруел. Днес можеш да нарушиш „правилата на общността“ и да те заличат като онлайн субект. Всичко се гледа, всичко се записва. Не се реагира веднага, а когато насрещната слушаща и записваща страна поиска. Чака се подходящ момент.
Всичко описано в книгата е толкова противно на всичко естествено. Макар и антиутопия, книгата буди едно чувство на постоянна тревожност. С цялото лицемерие и безпорядъчност в себе си, кара главата ти да бръмчи без да можеш да формулираш точно всичко, което е в теб.
Нещо повече, от гледната точка на християнин, виждам написаното от Оруел по още по-ужасяващ начин. На моменти ми се струваше, че „някой“ му е диктувал как се управлява днешния свят, разчитайки на най-покварените и порочни желания у човека; какви са техниките и моделите за влияние; кое как работи и какви са плановете. И как за всеки има по една стая 101, в която (няма да кажа повече, за да не разкривам) знаят много добре какво искат да ти причинят.
Не знам дали Оруел е имал някакви конкретни мотиви за писането на книгата и очаквал ли е някакви последици от прочитането ѝ, но едно е сигурно – тя говори много силно за съвременните модели не само на държавно управление, но за самата психология на влияние върху човека.
Ето моите 25 цитата. Няма да кажа любими, защото не ги харесвам, но бяха достатъчно ярки, за да ми направят впечатление:
- ГОЛЕМИЯ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА
- ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА
- Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.
- С всяка година думите ще стават все по-малко и обхватът на съзнанието постоянно ще се стеснява.
- Целият процес на мислене ще е различен. Фактически няма да има мислене, както го разбираме сега. Правоверността не означава мислене, а липсата на необходимост от мислене. Правоверността е безсъзнателност.
- Негласно партията дори беше склонна да насърчава проституцията като отдушник на инстинкти, които не бе в състояние докрай да задуши.
- Но пролите, ако само можеха някак да осъзнаят собствената си сила, нямаше да имат нужда да се крият. Те трябваше само да се изправят и да се отърсят, както кон се отърсва от мухи.
- Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат.
- Оставени на себе си като пуснатия на свобода добитък в равнините на Аржентина, те се бяха върнали към предишния си начин на живот, който, изглежда, им беше присъщ — една първична форма на съществуване. Раждаха се, израстваха в калта, двайсетгодишни тръгваха на работа, преминаваха през кратък период на разцвет на красота и сладострастие, женеха се на двайсет години, на трийсет влизаха в средната си възраст, умираха в повечето случаи на шейсет. Тежката физическа работа, грижата за дом и деца, дребнавите свади със съседите, киното, футболът, бирата и преди всичко комарът изчерпваха интересите им.
- Най-характерното за съвременния живот са не неговата жестокост и несигурност, а просто безперспективността, мизерията и безразличието.
- Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.
- Гласът й се набиваше в мозъка му като нащърбени парчета стъкло.
- Текстът им се съставяше без каквото и да било човешко участие, с помощта на инструмент, наречен стихоплетец.
- Животът ден за ден, седмица за седмица, изживяването на настояще, което няма никакво бъдеще, очевидно бе непобедим инстинкт, точно както дробовете на човек поемат дъх след дъх, докато въздухът свърши.
- Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.
- Ако чувстваш, че си струва да запазиш човешкото в себе си, дори това да ти носи беда, значи си победил.
- Ако машините се използват по предназначението си, гладът, смазващият труд, мръсотията, неграмотността и болестите могат да бъдат изкоренени за няколко поколения.
- Йерархическото общество може да съществува единствено върху основата на бедността и невежеството.
- Всяка страна, изоставаща в индустриалното си развитие, е безпомощна във военно отношение и непременно ще бъде управлявана пряко или непряко от по-напредналите си съперници.
- Основната цел на войната е унищожаването не непременно на човешкия живот, а на продуктите на човешкия труд.
- Дори от най-скромния партиен член се очаква да бъде компетентен, трудолюбив и в определени граници интелигентен, но също така той трябва да бъде леко верен и невеж фанатик, чиито основни чувства са страхът, омразата, низкопоклонничеството и необузданата екзалтация.
- Най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.
- Появата на телевизията и техническият напредък, който позволи едновременно да се предава и приема през един и същ апарат, поставиха край на личния живот.
- Ти никога не ще си съществувал.
- Диктатурата не се установява, за да се защити революцията, революцията се прави, за да се установи диктатурата.
© 2023 Асен Топалов. Всички права запазени..
Общи условия | Политика на поверителност | Карта на сайта