22 цитата от Железният светилник – Димитър Талев

Ще започна така.

Не съм вярвал, че ще прочета книга по-вдъхновяваща и добра от „Властелина на пръстените“. Да, оказа се че след 18 години Димитър Талев успя да детронира Дж. Р. Р. Толкин от върха на личната ми класация за любима книга.

Сега за книгата.

Без никакво съмнение е истински шедьовър на българската литература. Можеш лесно да видиш доказателствата за това в сюжетните линии, които са толкова елегантно, но сложно преплетени, че препусках от глава на глава, за да разбера какво се случва и нямах търпение да разбера.

Борбата между дългът и любовта е толкова силна и някак разбираема за нас, които живеем тук по тези земи. Може би и това, че съм от род, който се е борил срещу това „погърчване“ на българите в Македония, а и съпругата ми е от такъв род. И знам, разказвали са ми за тези неща, имам го в кръвта си – бунтът, желанието за свобода и независимост.

Когато дядо ти е ранен от тях и знаеш какво е било, ти си един от героите в книгата, които търсеха и искаха независимост църковна и светска. Ти си един от тях.

И всичко в Железният светилник е някак мое, някак нашенско. Ако четеш толкиновите описания на пейзажи и гледки се пренасяш в един интересен приключенски свят, където всеки пътешественик и любител на приключенията иска отиде, а тук… сякаш си там, сякаш вече си бил там и искаш още веднъж да бъдеш. Може би няма да забравя описанието на Талев, когато Стоян оре земята около къщата на бъдещата си съпруга. Стоях на дивана в хола и усещах аромата на току що обърнатата с лопата почва, усетих буците пръст под босите си крака, а бях на дивана.

Затова мисля, че се превърна в любима книга, защото някакси е у мен – в съзнанието ми, в спомените ми, във вените ми, защото просто е наше.

Като работи човек, ще се поизцапа, но добре е да пази чисти и тялото и душата си, и двора и къщата, и дюкяна си, доколкото е редно, доколкото може от работа и от сиромашия, пък и не всекиму е дадено да бъде кибар.
Той взе хляба и чергата и негли се чудеше де да ги сложи. Като не знаеше що да каже, изведнаж попита: — Ами ти отде знайш, че ме викат Стоян?
В строгите очи на момата проблеснаха весели искри: — Та вие, селяните, барем половината сте Стояновци.
Но много бързо го завладяла и търговската страст, която повлича човека, издига го и го сгромолясва, както всички други страсти.
Тя остана самотен цвят на върха на едно дърво, което бе израсло буйно и високо, ала сега цяло беше обрулено, изгоряло от мълнии.
Смелата постъпка на Султана предизвикваше безсилната злоба на всички, които отдавна бяха загубили всякаква смелост; нейната самонадеяност предизвикваше неподозирана ярост в тия, които никога не са имали своя свободна воля.
Храбростта й да защити открито своето право на живот, на лична свобода предизвикваше жестокостта на всички лицемери, които се задушаваха под тежестта на оковите, що сами си бяха надянали.
Бликналата сега радост остана в сърцето му ведно със сладостната гордост, че това детенце беше негово, плът от плътта му.
Човек, докато е по-млад, може да направи нещо за себе си… Иначе, като навикне да върви по един и същ път, колкото повеке време минава, толкова по-мъчно се отбива от него.
И той, посвоему, бе почувствувал тайнствената сила на науката, на книгата и писмото, когато Лазар сядаше да чете или пише: седнеш и говориш с книгата или тя ти говори и какви чудни, мъдри думи, какво изкуство да видиш името си, всяка своя мисъл сложена завинаги върху бялата хартия с красиво извити и завити чертички, да напишеш точно каквато и да е сметка и вече да не се боиш, че ще сбъркаш или забравиш!
Манастирът е високо в планината, граден и изписан от благословена човешка ръка, която е искала да въплъти в дърво, камък и багри нашата вяра.
Всяко знание е богатство, но когато е знание лъжливо, то е отрова за душата.
Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си.
Колкото повече душата на Лазар Глаушев се обръщаше към светлината — да бъде просветен, да бъде чист, смел и силен, — толкова повече се гневеше на общото примирение и покорство и се въоръжаваше със смелост да заговори един ден, да стори нещо, да поведе той, Лазар Глаушев, покорния народ.
Човек требва да се учи много и много, докато му стане ясна сека мисъл и да може да я каже с ясна дума.
Като знаем как е било, ние ще видим ясно как е сега и как ще бъде утре.
На трапезата сложиха едри зрели плодове, току-що измити със студена вода.
И лудият бяга от пияния.
Аз държа за народа и сто пъти повеке, отколкото за себе си.
И пак не е само това — кой какво ще рече, — ами аз искам да бъда добър, чист човек.
Нейната обич беше като светлина, която огрява душата и нищо не иска, с нищо не дотяга, за нищо не моли ни с поглед, ни с дума, не чака, не заплашва.
Колко му трябва на човека да преживее: да има залък хляб и малко огнец, а друго и не му трябва толкова, може и без него.
Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.

Тагове: българска класика, Димитър Талев, Железният, Железният светилник, цитати

Още интересни статии: