18 цитата от Човек на име Уве – Фредерик Бакман

Бакман е от онези автори, които разделя читателите в две категории. От едната страна са тези, които харесват всичко негово и стилът му им допада до крайна степен. На другата страна на лодката стоят онези, които не го припознават като свой автор и стилът му им се струва неподходящ. Аз се намирам точно по средата на лодката. Не ми е любимец. Стилът му не е литературно величие.

Но любовната история в тази книга. О! Това е красива любов. Ако Хемингуей в „За кого бие камбаната“ ни показва онази сурова, първична, изпепеляваща любов, то Бакман ни представя нещо съвсем различно. Което по удивителен начин пак е любов. Тихите спомени, любовните детайли навсякъде вкъщи. И Соня… Ах, няма читател, който да не я заобича с цяло сърце. 

От своя страна Уве си е събирателен образ. Персонаж-концепция. Докато четях си мислех: колко често ние самите сме Уве и колко повече имаме нужда да сме Соня.

 

Препоръчвам книгата с две ръце. Може да не е спечелил в класацията ми за най-добра книга, но това не попречи на Бакман да ме разплаква няколко пъти посред нощ. Но книгата е невероятна! Чудесно любовно четиво от друг тип, където розовото и пухкавото са дали място син Сааб и железопътни пътувания.

 

Ето и моите осемнадесет цитата от книгата.

 

▪ Пъхна ръце в джобовете точно както правят хората на средна възраст, които очакват безполезният свят около тях да ги разочарова.

 

▪ С техния интернет и тъпото еспресо, какво знаеха за отговорността, която човек трябва да поеме?

 

▪ Дали трябва да се позволява на онези, които не могат да паркират сами, да гласуват.

 

▪ Тя никога не е разбирала на кое му се казва принципен въпрос.

 

▪ Най-сетне отпуска ръка на огромния камък и го гали нежно от едната страна към другата, сякаш милва бузата й. — Липсваш ми — прошепва той.

 

▪ Изминали са шест месеца от смъртта й. Въпреки това Уве проверява къщата по два пъти на ден, да не би тя тайно да е засилила парното.

 

▪ А тя беше неговият цвят. Тя беше всичкият цвят, от който той имаше нужда.

 

▪ Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея.

 

▪ Хората са такива, каквито са, заради онова, което вършат, не заради онова, което приказват.

 

▪ Държавата иска да й се плаща за всичко, което правиш, докато си жив.

 

▪ Уве осъзна, че иска да я слуша как обяснява за нещата, които обича, до края на живота си.

 

▪ Тя се криви в нещо като гримаса — подобие на истинска усмивка, колкото би могла да се усмихва жена, чиито устни са инжектирани с природни отпадъци и невротоксини.

 

▪ Мъката причинява странни неща на живите.

 

▪ Сега ме слушай — започва спокойно Уве, докато затваря внимателно вратата. — Родила си две деца и много скоро ще изръсиш трето. Дошла си тук от далечна страна, откъдето сигурно е трябвало да се махнеш заради война, преследване и разни други дивотии. Научила си нов език, получила си образование и въртиш семейство, пълно с некомпетентни същества. Проклет да съм, но досега не съм те видял да се страхуваш от каквото и да било.

 

▪ Що за любов е това, ако се откажеш от някого, когато стане трудно?

 

▪ Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща — казваше Соня. — Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.

 

▪ Един от най-болезнените моменти в живота на човек вероятно идва с прозрението, че сме достигнали възраст, когато има повече неща назад, към които да се обръщаме, отколкото напред.

 

▪ Сърцето му е твърде голямо.

Асен Топалов - лого
© 2023 Асен Топалов. Всички права запазени..
Общи условия | Политика на поверителност | Карта на сайта