8 любопитни цитата от Соларис – Станислав Лем
„И там бях тръгнал първо – Соларис на Станислав Лем. Пълен провал за първо четене на книга. Нищо интересно в първите страници. Нямаше тръпка, нямаше живот…“
Така започна представянето ми на предната книга… и някак си реших, че трябва да дам втори шанс на книгата и определено не сгреших! Считам, че това е нещо уникално като творчество и те кара да бръкнеш толкова на дълбоко в съзнанието си и да разгледаш какво има там, кой си ти, кои сме ние и що за същества сме хората. Каква е целта ни в живота? Кои са най-важните и ярки моменти от миналото ни? Във всеки от ли има по една тъмна стаичка, в която крием и таим най-мрачните си желание, случки, мечти и желания?
Сами ли сме в тази всеобхватна Вселена? Или самити ние сме една вселена вътре в себе си? Не трябва ли първо да опознаем вътрешната си вселена и след това да търсим друга?
Книгата е уникална, наистина!
Ето ви моите любими осем цитата:
- Тялото ми я познаваше, искаше я, влечеше ме към нея въпреки разума, логиката и страха.
- Човек се научава с течение на годините да схваща всичко за най-късо време.
- Аз съм свързан с честна дума пред Бертон и не мога да ти разкажа онова, което той сподели с мене.
- Като правим опит, ние се учим от резултатите или по-точно от грешките, така че при повторенията внасяме поправки
- Което е видимо за очите, не се приема така просто от науката.
- Внимателен като мравка, която пълзи по замръзнал водопад
- Човекът е тръгнал към други светове, към други цивилизации, без да е опознал докрай собствените си тайни, слепи улици, кладенци, барикадирани тъмни врати.
- Хора с големи способности и голяма сила на характера се раждат горе-долу еднакво често, не е еднакъв само техният избор.
© 2023 Асен Топалов. Всички права запазени..
Общи условия | Политика на поверителност | Карта на сайта