14 удивителни цитата от Престъпление и наказание – Фьодор Достоевски

Руска класика - Престъпление и наказание от Фьодор Достоевски

За класика като тази човек може да говори много, да мисли много и все ще бъде малко и недостатъчно. Дълбочината на съдържанието и развитието на героите, около които се развиват събитията, просто те карат да мислиш, да мислиш и да си задаваш въпроси, които никога не би си задал.

Авторът е успял абсолютно успешно да ни представи борбата между рационалния егоизъм и неговата уродлива форма в битието на човек и неговия антипод – саможертвата, за да спасиш. Осъзнаваш как човекът е разкъсан между тези два свята на себецентризъм и себеотрицание, как пътят му през изкупителната сила на страданието, също като Иисус Христос, го води към истинската духовна свобода.

!!! Предупреждение !!!

С цитатите е възможно контекстуално да се разкрие част от сюжетната история на книгата. Ако не сте запознати с нея и нейния край и искате да я прочетете, посетете този пост след прочитането ѝ.

В живота неведнъж съм забелязвала, че мъжете не обичат твърде много тъщите си.
Но фактите не са всичко, най-малко половината работа зависи от това как умееш да боравиш с фактите!
Пеперудата сама лети към свещта.
Страданието и болката винаги са задължителни за широкото съзнание и за дълбоко чувстващото сърце.
Действителността и характерът, уважаеми господине, са важно нещо и объркват, и още как, понякога и най-прозорливите пресмятания.
От сто зайци никога няма да се получи кон, от сто подозрения никога няма да се получи доказателство.
В това, което засяга двама, трети няма защо да се бърка.
Умната жена и ревнивата жена са две различни неща и там е бедата.
За да съдим безпристрастно за някои хора, трябва предварително да се откажем от известни предубедени възгледи и от обичайното свикване с непрекъснато обкръжаващите ни хора и предмети.
На света няма нищо по-трудно от откровеността и по-лесно от ласкателството.
Тях ги бе възкресила любовта, сърцето на единия криеше неизчерпаеми източници на живот за сърцето на другия.
Всяко престъпление е човешко, а наказанието следва невидимите проявления на божествената воля, която спасява човешкото у човека.
Те решиха да чакат и да търпят. Оставаха им още седем години, а дотогава — толкова нетърпима мъка и толкова безпределно щастие! Но той бе възкръснал и той знаеше това, чувстваше го напълно с цялото си обновено същество, а тя — та нали тя живееше само чрез неговия живот!
Под възглавницата му беше Евангелието. Тази книга беше нейната, същата, от която тя му чете за възкресението на Лазар. В началото на каторгата той мислеше, че тя ще го измъчи до смърт с религията, ще заговаря за Евангелието и ще му натрапва книги. Но за негово най-голямо учудване тя нито веднъж не заговори за това, нито веднъж дори не му предложи Евангелието. Той самият й го поиска малко преди да се разболее и тя мълчаливо му донесе книгата. Досега не беше я разтварял. Не я разтвори и сега, но една мисъл премина през главата му: „Нима могат нейните убеждения да не бъдат сега и мои убеждения? Нейните чувства, нейните стремежи поне…“

Тагове: библиотека, вяра, Достоевски, изкупление, класика, книга, книги, литература, любов, наказание, Престъпление, Русия, руска класика, спасение, убиец, убийство, Фьодор, християнство, цитат

Още интересни статии и цитати: