17 красиви цитата от “Морал” – Тадеуш Доленга-Мостович

В живота си човек прочита книги, които сякаш преобръщат основна част от светоусещането му, дават му нова гледна точка към съществуването и важните неща, които да бъдат притегателен център на живота му.

Книгата “Морал” (автор: Тадеуш Доленга-Мостович) за мен е със сигурност една от тях.

Тя е продължение на една истинска класика – “Знахар”.

Тук продължава животът и битието на прословутия професор Вилчур, като авторът успява да ни въвлече в дълбоки и трудно решими казуси, които ревизират работата на моралния ни компас. Дава ни възможност да видим добрината и милосърдието по още един начин, който мен успя да убеди, че можем и трябва да бъдем по-добри и чувствителни към хората около нас.

Ето и избраните от мен цитати от нея:

Страхуваше се да не би от неговата страстна и невъздържана натура да хвръкне искра, която да взриви наслоените у него пластове бунт.
Защото лекарското призвание е плод на огромната, на върховната любов, любовта към ближния, която Бог е посял в нашите пресъхнали сърца.
Никой не може да бъде напълно сигурен, че е абсолютно безпогрешен във всичките си постъпки.
Аз бих търсила у мъжа преди всичко душевно богатство, бих искала да намеря у него нещо като голяма библиотека от преживявания, размисъл, трагедия и полет, нещо като музей, жив музей.
Иска ми се мъжката душа да бъде инструмент с неограничен регистър, да притежава толкова богат и звучен тембър, та през целия си живот да го откривам и да не мога да го опозная.
Човек може да обича само, когато уважава.
Борбата за съществуване не е нито детинска, нито забавна игра в компания, а война, в която зъбите и ноктите са също толкова добро оръжие, колкото е словото.
Градът е чудовище. Отделил е човека от земята с асфалт и бетон. Откъде да черпи чувства? Чувствата като всички жизнени сокове идват от земята.
Съзнанието понякога е най-голямата инквизиция.
Невинаги човек не притежава онова, което не изразява или пък не умее да изрази.
“Колкото по-голяма е способността на човека да забелязва явленията, толкова повече той е човек.”
— Аз наистина не знам как да ви се отблагодаря. — Няма за какво да ми благодариш. Нормално е хората да си помагат един на друг, колкото могат.
Щастието не може точно да се дефинира, защото на различна възраст човек има различно разбиране за него.
Да говориш за чувствата, е същото, както ако се опиташ да разкажеш музикално произведение с думи.
Гледате се един друг със замечтан поглед, а какъв е резултатът? Купчина смрадливи пелени и няколко килограма живо месо, от което денонощно излиза нечленоразделен крясък.
За мен няма никакво значение кой търси моята помощ. Ако някой се нарани при опит да ме убие, и него бих лекувал така, както всеки друг.
Можеш да имаш своя къща, свое сако, своя крава, но жена?… Та нали и тя мисли и чувства като мен. Нали има същите права като мен. Да я задържам против волята ѝ? Та това е затвор. Каква полза има, ако седи насила против влечението на сърцето си и мисли само как да се изтръгне и оплаква съдбата си. — Такъв е Божият закон — сурово каза Прокоп. — Ех, приятелю. Точно за да се спазва този закон, трябва много да се мисли, преди да се свърже човек с една жена по силата на същия закон. Законът ще бъде в сила само тогава, когато потвърди онова, което са решили две сърца.

Тагове: Знахар, класика, Морал, Мостович, мъдрост, отношения, старец, Тадеуш, Тадеуш Доленга-Мостович, цитат, цитати

Още интересни статии и цитати: