21 любими цитата от Малкият принц – Антоан дьо Сент-Екзюпери

Малкият принц (Антоан дьо Сент-Екзюпери) е произведение както за малки деца, така и за големи хора. С всяко препрочитане откриваш нещо ново и нещо гениално.
Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните.
Тъжно е да забравиш един приятел. Не всички са имали приятел. И аз мога да стана като възрастните, които не се интересуват от нищо друго освен от цифри.
Но за зла чест аз не мога да виждам овцете през сандъците. Може би съм донякъде като възрастните. Навярно старея.
Знаеш ли… когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези…
Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив.
Чувствувах се съвсем несръчен. Не знаех как да стигна до него, как да му стана близък… Толкова е загадъчна страната на сълзите…
От всеки човек трябва да се изисква — продължи царят — това, което той може да даде. Властта трябва преди всичко да се крепи на разума. Ако заповядаш на народа си да отиде и се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.
Тогава ще съдиш сам себе си — отговори му царят. — То е най-мъчното.
За моите вулкани и за моето цветче е полезно, че аз ги притежавам. Но ти не си полезен за звездите…
Този човек — каза си малкият принц, продължавайки пътешествието си — би бил презиран от всички други — от царя, от суетния, от пияницата, от бизнесмена. Ала той е единственият, който не ми се вижда смешен. Може би защото се занимава с друго нещо — не със себе си.
Имам три вулкана. Двата — действуващи, единият — угаснал. Но човек никога не знае какво може да се случи.
Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!
Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
Човек никога не е доволен там, дето е.
Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето си.
Ако обичаш някое цветче, което се намира на някоя звезда, приятно е да гледаш нощем небето. Всички звезди са цъфнали цветя.
Хората имат звезди, които не са едни и същи. За някои, които пътуват — звездите са пътеводители. За други — те са само малки светлинки. За трети, които са учени — те са проблеми. За моя бизнесмен те бяха злато. Но всички тия звезди мълчат. А ти — ти ще имаш звезди, каквито никой друг няма… — Какво искаш да кажеш? — Тъй като аз ще живея на някоя от тях, тъй като аз ще се смея на някоя от тях — когато погледнеш нощем небето, на тебе ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
Аз също ще гледам звездите. Всички звезди ще бъдат кладенци с ръждясал чекрък… Всички звезди ще ми дават вода — да пия…
Погледнете небето. Попитайте се: овцата изяла ли е или не цветчето?
И ако тогава някое дете дойде при вас, ако се смее, ако има златни коси, ако не отговаря, когато го разпитват, ще отгатнете кое е то. Тогава бъдете любезни!
Не ме оставяйте да бъда толкова тъжен: пишете ми веднага, че той се е върнал…

© 2023 Асен Топалов. Всички права запазени..
Общи условия | Политика на поверителност | Карта на сайта