18 интересни цитата от Възхвала на глупостта – Еразъм Ротердамски

Хуманизъм от Еразъм Ротердамски - Възхвала на глупостта

„Възхвала на глупостта“ несъмнено има своето място сред световната класика. Най-впечатляващото в нея е универсалността на написаното. Писана в началото на XVI век, книгата звучи болезнено актуално и в XXI век. Същите хора, същите мисли, същите желания, същите проблеми. Сякаш нищо не се е променило. Нямало е социални мрежи, но желанието да се харесваме на другите е останало непокътнато. Дисекцията на обществото е толкова детайлна и проницателна, че чрез нея ясно могат да се разберат много от процесите, които се случват и днес.

За автора няма какво да се каже – той е енциклопедист и един отродоначалниците на хуманизма. Еразъм и неговите съвременници хуманисти са мостът между Средновековието и Ренесанса. От днешна гледна точка хуманизмът има своите проблеми, особено през призмата на християнството. Въпреки това не можем да отречем заслугите му към съвременното ни общество и към Западната цивилизация като цяло. Поставянето на човека и неговото настояще в центъра на света носи риск – ако се спрем само на това можем да пропуснем „по-голямата картина“ на човешкия живот. Средновековието е било ориентирано към бъдещето и отвъдното, докато хуманистите връщат фокуса върху настоящето. Днес изглежда, че и двете течения са се загубили някъде по пътя. Днес мислим, че идеалният баланс е да мислим за бъдещия живот, но да живеем в настоящето, като осмисляме адекватно събитията около нас. Или както често цитирам – „дозата прави отровата“.

Приятно четене на следващите цитати. В тях лесно можем да се огледаме и да открием паралели със собственото си време.

––

1. „Съветваха [апостолите за сметка на богословите] хората да вършат добри дела, но не правеха разлика между добро дело, действено добро дело и извършено вече добро дело.“

2. „Епископите пък постъпват добре, като пасат само себе си, а грижата за останалите овци предоставят на самия Христос или я прехвърлят на така наречените „братя“ и заместници.“

3. „Мъдростта прави хората плахи и затова вредом виждате мъдреците да живеят в бедност, в глад и нечистотия; виждате ги пренебрегнати, безславни и ненавиждани. Към глупавите се стичат парите, глупавите се издигат в държавното управление и изобщо процъфтяват по всякакъв начин.“

4. „Ако ви изглежда, че нещо е твърде необмислено и дръзко [в книгата], не забравяйте, че го е казала Глупостта, при това жена.“

5. „Италия е родина на това ново направление в духовния живот на Европа [хуманизмът], което стои между средните векове и Просвещението.“

6. „Апостолите кръщаваха вредом, но никога не обясняваха коя е формална, коя е материална, действуваща или финална причина при кръщението и нито споменаваха нещо за изгладимата и неизгладимата негова основна черта.“

7. „Юристите претендират за първо място сред учените и харесват само себе си.“

8. „Ако погледнеш от луната безбройните тревоги на смъртните, както направил някога Менип, би си помислил, че виждаш рояци мухи и комари, които се карат помежду си, воюват, устройват засади, грабят, измамват, блудствуват, раждат, падат и умират.“

9. „Някои хора са толкова капризни и чувствителни към обиди, че по-добре е изобщо да не ги познаваш никак, вместо да дружиш с тях.“

10. „Човешката душа е така устроена, че много по-лесно се пленява от лъжата, отколкото от истината. Ако някой търси нагледен и убедителен пример за това, нека посети събранията и храмовете. Когато там се говори нещо сериозно, всички спят, прозяват се и са отегчени. Но викачът, сбърках, исках да кажа ораторът, както често става, щом заразказва някаква глупава басня, всички се оживяват, надигат глави и наострят уши.

11. „Колкото е по-бездарен човек, толкова повече намира почитатели, изобщо най-негодното довежда тълпата до най-голямо възхищение, понеже по-голямата част от хората, както казахме, са служители на глупостта.“

12. „Какво ли да кажа и за ония, които вярват във вълшебни амулети и заклинания, щото е измислил някой благочестив измамник или за лична забава, или за печелене на пари. Облегнати на това, те очакват богатство, почести, наслади, пълно изобилие, вечно цветущо здраве, дълъг живот, бодра старост и най-после съвсем близко място до Христа в бъдещия живот.“

13. „Създаденото от природата колко много надминава във всяко отношение това, което е създало изкуството, подражавайки на нея!“

14. „Ако камък падне върху главата на човек, това наистина е беда, но срамът, безчестието, хулата и злословието носят вреда само когато се чувствуват.“

15. „Тукашният живот не е нищо друго освен бавна смърт.“

16. „Да се лиши човек от приятели, е все едно да се лиши от слънце.“

17. „Мъдростта не е нищо друго освен следване на разума, а глупостта е вълнуване от напора на чувствата.“

18. „Глупостта единствена може да задържи бързо отлитащата младост и да отдалечава неприятната старост.“

Тагове: библиотека, Възхвала на глупостта, Еразъм, Еразъм Ротердамски, задължителни книги, класически книги, книга, критика, Ренесанс, Ротердамски, световна класика, Средновековие, хуманизъм, цитати

Още интересни статии: