45 вдъхновяващи цитата от Властелина на пръстените – Джон Р. Р. Толкин

Властелинът на пръстените – Джон Р. Р. Толкин

Често, когато четем книга, искаме да споделим с целия свят важни и вдъхновяващи моменти от нея – красив израз или фраза, които са се запечатали в сърцето ти. Затова днес ще ви представя моите 45 запомнящи се цитата от Властелина на пръстените. Любима моя книга и любим автор – Джон Р. Р. Толкин.

Насладете се!

Горските елфи го държат в затвор, но се отнасят към него с цялата добрина, която могат да открият в мъдрите си сърца.
Съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле.
Благородството иде от делата.
„Не всякое злато сияе, не всеки скиталец е враг.“
Много сили има на този свят, добри и зли. Някои са по-могъщи от мен. С други още не съм се мерил.
Мъдрост е да признаеш необходимостта, когато си обмислил всички останали пътища, колкото и безумна да изглежда за ония, що се вкопчват във фалшивата надежда.
Бъдещето не бе забравено, но губеше всякаква власт над настоящето…
Ти ме последва, когато едва не ви докарах до гибел в снега, и не ме упрекна с една дума.
Не съм господар на закона и не мога да го наруша.
Не смеем да рискуваме свободата си с прекалено доверие.
Обичта е примесена със скръб, може би от това тя става още по-велика.
Роди ги тревогата в сърцето ми.
Незапочнатата работа най-бавно свършва.
Каквото и да излезе изпод ръцете ни, влагаме в него мисълта за онова, което обичаме.
Да не прибързваме, това е моят девиз.
Аз си имам свой път; но вашият и моят могат да вървят заедно донякъде.
Или по-добри и от хората, и от елфите — защото са по-настойчиви и по-дълго обмислят всяко нещо.
Но тъй е, приятели, песните са като дърветата — раждат плод само когато им дойде времето; а понякога изсъхват преждевременно.
Говорех си сам. Стар навик да разговарям с най-мъдрия, който ми е подръка
Зад дръзкия език често се крие вярно сърце.
В замъглени очи истината често е с грозно лице.
Не можеш ли да го захвърлиш при нужда, съкровището се превръща в окови.
Предателят никому не вярва.
Ще останем приятели, додето лист се разлиства.
Глупак си оставаш, Перегрин Тук, но честен глупак.
Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им го върнеш? Тогава не бързай да раздаваш смърт в името на правосъдието, зад което криеш собствения си страх. И най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата.
Сам за пръв път виждаше как хора се сражават срещу хора и гледката не му се понрави. Радваше се, че не вижда лицето на мъртвия. Запита се как ли се казва човекът и откъде идва; наистина ли е зъл по душа и ако не — какви ли лъжи и заплахи са го тласнали по дългия път надалеч от родния край; не би ли предпочел всъщност да си остане мирно там — всички тия мисли се мярнаха през ума му и изчезнаха.
Меден език често крие черно сърце.
Но за недоспалия малко хладна вода по врата е като дъжда за спаружена маруля.
Красив е онзи, който постъпва красиво.
възхвалата на достойния е над всяка награда.
Заклевам се тук във вярна служба на Гондор и Владетеля Наместник на кралството да говоря и да мълча, да върша и да не върша, да потеглям и да се връщам в неволя и изобилие, в мир и война, в живота и смъртта от този час, додето Владетелят не ми върне дадената дума или смъртта не ме отнесе, или не дойде краят на света.
Баща ми е много храбър.
Такава е може би съдбата ти, да бродиш по странни пътища, където другите не смеят да пристъпят.
Прибързаният удар рядко улучва целта.
Не потеглям с радост; единствено нуждата ме тласка напред.
И изведнъж сякаш хладна десница докосна сърцето му — спомни си за Фродо и Сам.
На крак, о, Конници на Теоден! Бедата иде с огън и погибел! Политат копия и щит се цепи! За меча иде ден — червен, пред изгрев! Напред, напред! Летете към Гондор!
Мериадок хобитът стоеше сред труповете и мигаше като бухал на светло.
Скръбта смирете! Славен мъж загина с достойна смърт. Щом вдигнеме могила, жените ще ридаят. Бой ни чака!
Смърт! Препускайте, препускайте към гибелта и края на света!
Никога е прекалено дълга дума.
Уви! За някои рани няма изцеление.
Често се налага да бъде тъй, Сам, когато над щастието натегне заплаха — някой трябва да се откаже от него, да го загуби, за да го запазят останалите.

Тагове: властелина, властелина на пръстените, Джон Толкин, толкин, фентъзи, цитат, цитати

Още интересни статии и цитати: