В друго време, в друг свят

Правото ме научи, че дадено нещо се определя по три критерия – по време, по място и спрямо хората. И това някак ми помага да разбера много неща. Например, за едно нещо може да му е времето и с точния човек, но да не му е мястото. Както може е времето и мястото, но да не е с тези хора. Комбинациите са няколко. Така е и с картината… създанена от чувство, в което и двете композиции са много красиви сами по себе си, но някак несъвместими. Не можеш да намериш зимата в планината полско цвете. Такова е понякога чувството… хората са хубави, обстановката е красива, но не му е времето. Чувстваш се самотен, изгубен и някак не на място. Друг път осъзнаваш, че принадлежиш на други и приемаш снега, студенината и всичко около теб като враг, а мечтаеш за мек полъх, топли галещи лъчи и безкрайни полски килими.
 
Сякаш… животът преминава в постоянно гравитиране около тези три оси – хора, време и място.