Да побягаме

Споделям мисли и моменти от времето ми на бягане

БЪРЗАМЕ ЛИ В ПРАВИЛНАТА ПОСОКА?

Misionis ’24

Бягах по пътеката, обгърнат от мъглата и падащите листа. Краката намираха ритъма, но мислите блуждаеха. Това състезание не беше просто поредния старт, а метафора за нещо друго. В живота и работата често се впускаме в гонитба – за резултати, за признание, за първото място. Но докато гоним успеха, пропускаме гледките покрай нас. Така беше във всички състезания досега…

Спрях за миг. Вдишах свежия въздух и погледнах нагоре – слънчевите лъчи не пробиваха през мъглата, но всичко беше в златисто. Усетих, че този миг е по-ценен от всяко класиране. Осъзнах, че и в работата е така – понякога трябва да спрем, за да погледнем голямата картина. Да пренаредим приоритетите си. Да се запитаме дали бързаме в правилната посока.

Виждаме го често – стремим се към крайни срокове, високи цели и резултати, но колко често спираме да оценим пътя дотам? Колко често обръщаме внимание на екипа около нас; на онези малки детайли, които правят работата ни истински стойностна? Ако се втурваме сляпо, рискуваме да достигнем целта, но да изгубим ценните моменти по пътя.

Истинската победа в работата – както и в живота – не е само в това да си първи, а да правиш нещата с внимание и смисъл. Да изграждаш устойчивост, доверие и радост. Защото първото място е временно, но споделените моменти и резултатите, изградени с мисъл и усилие, остават завинаги.

https://misionis.variant5.org/
–
#TESY #MISONIS2024 #RUN #motivation

„Every step you take is a win.“

Bucharest Marathon ’24 – #RunInBucharest

Това беше един от надписите, които видях по време на маратона в Букурещ. И макар да подобрих личния си рекорд на полумаратон с 1 минута (1:59:01), имах и друга важна мисъл. Видях как един от състезателите направи последната си крачка на 30 метра от финала… и не завърши завинаги. Тази сцена ме накара да се замисля за границите – не само в спорта, но и в живота и работата.

Понякога стремежът към прогрес и постижения може да ни увлече толкова силно, че да загубим представа за своите граници. Желанието да вървим напред е ценно, но не бива да забравяме мъдростта да оценим ситуацията и да си зададем въпроса: кога е моментът да кажем „достатъчно“?

В професионалния живот тази философия е също толкова важна. Понякога стъпката назад не е от страх или слабост. Напротив – тя може да бъде победа, знак за далновидност и готовност да балансираме амбициите с отговорност.

Благодарен съм на семейството и всички мои колеги от TESY, които ме подкрепиха преди, по време и след състезанието. Да си част от екип, който разбира важността на подкрепата е истинско предимство.

https://bucharest-marathon.com/en/

–

#TeamTesy #Лидерство #Баланс #Граници #СпортИРабота #Bucharestmarathon

Медал от Търново ултра 2024 с часовник Гармин

Там, където морето среща стъпките ти…

Sunrise Cliffs ’24 – Шабла

Неделя (19 май 2024) беше последният мач на Клоп в Ливърпул. Нямаше как да бягам с друга блуза.

Много красиво и живописно място се оказа Шабла. И отново съм в първите 25%.

Liverpool FC
Sunrise Cliffs
Кеф!

www.sunrise.irun.bg

180/624
Не винаги по-силният побеждава.

TARNOVO ULTRA ’24

Доброто бягане и добрата работа не спират да си създават допирни точки.

Целта за Търново ултра беше да съм в първата половина, т.е. 290-то място за мен щеше да бъде успех. Е, стигнах до първата 1/3. И то как стигнах – не със сила, а с подход.

Предварително проучих терена и видях, че има две много тежки изкачвания. Поради тях не тръгнах с всички сили на старта. А доста направиха точно това. Щом дойде първото изчакване дойде и моят ред – изпреварване наред. Не хвърлих всички сили, а оставих и за второто, въпреки невербалното желание на друг състезател да се гоним по първото изкачване. Оставих и немалко сили за финалните 3 километра, защото прочетох името на последния, не много голям баир – „баирът на обратите“. Там не позволих никой да ме изпревари.

Когато работим понякога е съвсем същото. Трябва да отдадем достатъчно време, за да изучим заданието, да видим трудните моменти и да разпределим силите си за целия път, а не със супер старт и без ресурс за финала.

Успехът идва не на тласъци, а в добре проучената и организирана работа. Понякога по-голям отколкото сме очаквали. 💥

https://www.tarnovo-ultra.com/

The frontier.

Маратон Стара Загора ’24

Вчера достигнах нова граница на собствените си възможности. Полумаратон под 2 часа. Откакто започнах да бягам постоянно си поставям граница, която трябва да достигна. Всяка граница беше точката на контакт към нещо ново и вълнуващо.

Започнах с границата просто да избягам 5km. После беше да ги избягам под 30 минути. Но исках нови хоризонти. 5km под 25 минути беше новата граница и така нататък. Достигах и разчупвах всяка линия, до която стигнах.

Тази година границата беше полумаратон. Полумаратон под 2 часа. Успях! С грешна стратегия, но с много хъс, радост и желание успях!

Но границите са граници, за да знаеш кога да спреш. Всъщност за това пиша сега. Днес осъзнах, че трябва да спра. Нямам сили, време и качества за маратон под 4 часа, а сърцето ми сложи тази граница. Но зная, че не трябва да я прекосявам. Защото цената ще е висока. Границите понякога са, за да ни опазят, както оградата пази от падане в пропастта.

Иначе…
беше ден за лични рекорди:

🌟 5к – 24:30
🌟 10к – 52:37
🌟 15к – 1:21:24
🌟 20к – 1:52:19
🌟 Half-marathon – 1:59:34

Благодаря ти, любима за изключителната любов и подкрепа! ❤️

https://www.marathonstarazagora.com/

Завърших 2023 със състезание.

Полумаратон Несебър ’23

След спирането на футбола през май се чудех какво да правя. Не можех да остана без спорт. Макар и да не съм стигал нещо професионално или да имам някакви значими успехи, спортът си остана нещо важно. Трябваше да правя нещо. Фитнесът го изключих напълно. Чувството ми е като на хамстер, който бяга в онези кръгли нещица.

Stiliyan Nikolov ме вдъхнови и открих бягането. С малко време за бягане, но с много ентусиазъм, изпратих година, в която от май извървях и избягах малко под 500 км. За хората, с които бягам е нищожна цифра, за някои дори месечна база, но за мен си е огромно постижение.
Сега на ПОЛУМАРАТОН НЕСЕБЪР 2023 завърших 58-ми и се изкефих на максимум. Бях си поставил целево време. Подобрих го с почти 5 минути на 10 километра. След всяко следващо подобрявам. И това ме вдъхновява, не спирам да се боря със себе си.

Изводът – щом аз мога, без много време с три деца, щастлива жена, работа и 3 хобита, то и вие можете – бъдете активни. Иска се просто мерак и дисциплина.

https://half.ancient-nessebar.com/

Морето кани, пътеките водят…

Black Sea Trail ’23

Не съм вярвал, че бягането може да помогне толкова за менталното състояние.
Да се научиш да преодоляваш кризите, които те карат просто да спреш. Да се откажеш. Връхлитат сякаш са опустошителна буря и искат да съсипят всичко. Всички случаи, в които вместо тренировка ти се иска да поспиш или да направиш нещо, сякаш са демони, които шепнат непрестанно в ухото ти. Самотните часове със себе си в гората те водят до пълна вътрешна ревизия. И се плашиш от намерената бъркотия в себе си.
По пътя се намираха хора, които след като ги изпревариш подвикваха – „Браво, момче, натискай! Можеш!“. Двеста метра преди финала те изравни друг състезател. Лицето му е измъчено. Видя агонията и реши да върнеш: „Давай! Натисни! Можеш! Хайде заедно!“.

Искаш да насърчиш и привдигнеш.
Финиширате.
Накрая побеждаваш. Спечелил си най-голямата битка, със себе си.

Не е ли така и в работата. Ежедневните задачи понякога ни изцеждат, карат мозъка ни да крампира. Обстоятелствата казват – откажи се! Но ти натискаш още по-усърдно, защото виждаш голямата цел. Виждаш финала. И се намира някой, който ти казва: „ти можеш!“. След това виждаш падналия и връщаш, „Давай! Натисни! Хайде заедно!“

Спортът е здраве, дори и ментално. Бягайте! То ще ви помогне!

www.bst.irun.bg